-Спиш ли?
- Не...Слушам шепота на звездите.
Помниш ли ги?...Онези звезди...
-Да... аз ги убих. Всичките.
Исках да е тъмно.
Те ме караха да те виждам,
а на мен не ми беше нужна светлина за това.
...приличаха на любопитни очи...
-Уби ги... сега няма звезди,
но...шепотът им...
долита с вятъра
и в стаята ми става светло.