автор: apostolicia

Хомосексуализмът е дълбоко закодиран в природата на мъжа.
Хрумна ми, докато четях ранно-християнски гностически текстове, които напълно противоречаха на официалната версия на Църквата за смъртта и възкресението на Иисус. (Аз имам навика да си изграждам разни налудничави теории, с които да си обяснявам, ако не всичко, то поне почти всичко. Без да претендирам за достоверност, се опитвам да си представя друга гледна точка.) Възникна ми резонният въпрос: Защо сред учениците на Сина няма нито една жена? Пардон – забравям Мария Магдалена, чиито образ (за удобство) в библейските текстове е представен просто като част от пейзажа - едно от потвържденията за мъдростта и добрината на Христос. Блудницата (защо ли точно блудница, а не готвачка, например?), която отпосле прегръща учението Му и (вместо като нормален човек да го пропагандира) става неотменна част от прислугата, само за да бъде близо до Учителя. Но защо пък Магдалена точно е избраната да върви с Него, а не Лазар например, който също е „жертва” на чудо? Добре, може да се предположи, че Лазар не се е справял добре с домакинството и затова е избрана Магдалена, която да речем е била по-сръчна. Но защо тогава ролята й е така старателно игнорирана? Защо така ожесточено е отхвърляна от официалната Църква? Защо се смята за недостойно жени да извършват свещенослужения? Според гностиците, които впрочем също са били подложени на гонения, Мария Магдалена е била тринайстият апостол, най-близък спътник на Иисус и учител наравно с него. Дори е открито евангелие от Мария, в него тя описва неща, които Иисус споделя единствено с нея (интересно в качеството й на каква?). Но защо то така разпалено се отрича? Мислих много и единственото, което ми хрумна е, че хомосексуализмът е дълбоко закодиран в природата на мъжа. Разбира се, в моята общо взето доста повърхностна теория, се намеси смело и художествената измислица под формата на знаменития „Шифър на Леонардо”. Обаче аз ни най-малко не се притеснявам от това, тъй като теорията ми си е за лична консумация и няма претенции за величавост изобщо. Слава Богу, че инстинктът за възпроизводство е силен, колкото и дълбоко закодираният хомосексуализъм, иначе мъжете отдавна да са изтребили женските си до крак. Хм! Макар че тук възниква резонният въпрос дали за това трябва да се благодари на Бога или да се смята за наказание. Не знам. Отивам да почета и да си изградя поредната налудничава теория...