Земя, като въздишка
през топла лятна нощ!
Тъй хубаво мирише
на здравец и на хвощ!
Под мен пръстта е жива,
със ритъм вечен, свой –
понякога – игрива,
понякога в покой.
Но винаги извечна
и млада като цвят,
разпукнал пъпка млечна,
и с бъдеще богат.