автор: matador

Mais priez Dieu que tous tous viejlle absouldre!*

Francois Villon


Прости ми, Господи, че черква ти градих от думи,
макар, щом търсех истината под дърво и камък,
да ме замерваха често със тях. И безшумно
аз сам във себе си потъвах, болката нарамил.

С вик роден, после дълго търсих покоя,
преди да ме люшне животът и да открия,
че всяка мисъл има си мùсия своя,
а всяка мùсия има своя месùя.

От години крача по топлия гръб на земята –
тази древна, докрай непрочетена книга,
все запътен натам, където даже крилата
на ослепялата моя надежда не стигат.

Едно и също е да кажа името си гласно,
или да го напиша върху пясък с палец –
нали, докато бавно раните зарастват,
на безпръстия ръката му е показалец.

В планината словесна денонощно дълбая –
лопатка сапьорска и нокти се чупят.
Някоя дума ще падне връз мене накрая –
ще затвори очите ми жадни, ще ме затрупа.

Но преди да нахраня корени троскотни,
дано да напиша своя най-истински стих.
А викът ми да стигне ушите ти, Господи:
– На тебе всичко – и отдавна – ти простих!



* Молете се на Господ на всички да прости!