От Витоша се плъзва хлад,
помръдва хълма голото си рамо
със сива пелена нощта зави
звездите, плетени от слама.
Измръзнал, вятърът се укроти,
с неловки пръсти сплете ми косите
градът в краката ми се сви
поседна, да ни преброи мечтите.
От мен са две, от тебе - три
и не задавай глупави въпроси !
Жестоко е да си делим звезди,
лицето ти, щом светлина ми носи ....