автор: razkovnik

Още няколко стръка от билки цъфтящи и златни желани неволи.
Още няколко дъха с живот надарени, поети с възторг и тревога.

По малко-секс и по-малко музика даже, стига да бъдат с усмивка.
Сърцето ми живо, все по-отворено да стига на юг до безкрая.

И храната да бъде по-малко но слънчева и расла по диви поляни.
Духът си да къпя и храма му сутрин да мия с водата на рая.

Пестникът ми все така здраво да може и меч да държи и китара.
Ръката отворена, в гальовност привлечена, да бъде перото на птица.