автор: ASTERI

Завърнах ли се?
Защо навън стоя
и нямам сили
прага да прекрача.
Треперя
от неистов страх,
като осъден
до палача си.
Завърнах ли се?
Аз ръка протягам,
но дращи ме вратата
с шепот лек.
Без кръв
останаха цветята ми
с любов
донесени за теб.
Завърнах ли се?
Или пак сънувам,
дълбае дървояда
и не спира.
Пак вадя пясък
от очите си,
а чувствата
заключвам
закодирани.