автор: venus_as_a_boy

.................
Помислих си, че си ти, виждайки го
така нежно положил се
(по М. Калинова)

така крив и почупен
(според някаква колежка словачка)
на паважа пред Фантастико
в моя квартал
във въображението си
и се сепнах за миг
колко съм ти дал
колко си взел
за да напиша какво би било, ако си ти
или да кажа
че понякога ме е страх
да не се загуби
защото и без друго трудно го намирам
че малко ме е страх от смъртта
докато си те представям
нежно положил се и как те напъплят
опулени, съчувстващи и състрадващи
онези същите
и сега ти се обаждам
да чуя ало и да затворя
щото не теб, а друг оплаквам
дето лежи крив и почупен
фантастично нежен, положил се
в мен


* някой го уби с колата си в моя квартал