автор: Gabrielle_

...остана
истината,
след която не сме същите -


голата вина,
която преобличаме.
А нас ни има.
И живеем -
дишаме...
Защото
въздухът не е причината.
И си приличаме
по всичкото,
което не си казваме.
Защото
То е многоточието
след «Защо?» -
едно
изтъркано
от приказки
обричане.
Голата вина,
която преобличаме,
истината,
след която не сме същите.
И след която
трябва
все пак
да ни има,
да живеем
и да дишаме.