Едва преполовено лятото –
сигнален златен лист –
отбрулва от летата в ятото
с дъх есенно сребрист…
Но в мен тържествени камбани
звънят на Рождество!
Отиват си на болката керваните…
Ликувай, същество!
Ти моя кръв тръгни по вените,
разлей се, зашуми!
От този миг не съм аз пленница
на пагубни тъми…
Аз горда съм, аз волна съм, аз птица съм!
Не питайте защо.
Два ириса, като метличини,
ме викат за живот!
23.03.2009 г.