автор: Ranobudniche

На Митко

Приятелю,
как искам, там където
си днес - сред купища цветя,
на скорост
неусетно се понесъл
за среща с остарялата коса,
душата ти,
несрещала с години
покой и мир сред морските вълни,
по Пътя
на небесен сърф да мине,
любов спокойна в нея да трепти…
Понякога
ще гледам тихо вечер
светлиците небесни… и в зори…
Дано сред тях
и твоята звездичка свети -
в сърцето ми една за теб гори.