автор: midnight_witch

той не говори за жени
само мълчаливо ги наблюдава
създава им история, според сънищата си или според времето навън
съблазнява ги, съблича ги бавно, после ги люби и се събужда
с усещането за още една неотворена страница от живота си
в която може би ще намери Нея
компилацията на всички онези жени на които той
е измислил походката
гладкостта на гръбнака и скрития код на веждите

той не говори
просто я извайва в ума си
дава й плътност и усещане за живот

ежедневие, съвсем различно от онова което наблюдава през прозореца си
тайни, които да й придават чар
и женственост
караща коленете на мъжете омекват.

той не говори за жени
просто се усмихва отнесено на забележките на приятелите си
свива замечтано очи

и открива нейните – зелени или кафяви според сезонното й настроение

гмурва се до дъно им и там улавя денят й в шепите си
като ямайска рибка бананка
и му придава нюанс на маргаритки
мокачино или на море.

не не говори за жени
(дори и аз не успявам да го чуя със сигурност)
няма ги точно онези думи с които той да разкаже
за потрепването на скулите при смеха й
за ресниците й които покриват нощите му с дланите си
за захарното ветрило на тръстиката в южняшките й коси
за бедрата й с цвят на мляко и праскова
или сладкият й боровинков език
всички онези неща които правят животът му неописуем
и топъл, като юлска нощ на веранда
или дъжд от звезди през март на Карибите.

той не говори за жени
поне не по общоприетият начин за спорт и залагания
за убиване на време
за клюки или за показване пред приятели
той мълчи и я милва мислено
с любов.