автор: KBoianov

Под сливата- жетварка
баба ми е пяла
старинна песен люлчина
и шепнели листата.
От живи въглени
вълшебство разгоряла
със песен кърмена
израствала душата.
Трептя със звуците
премъдри на съдбата.
Провали и мечти,
със вяра изковани.
Усещам шемета
невидим на крилата
и заболяват
дядовите рани

Откривам в корена
сълзите на звездите.
Попивам миналото
с топли длани.
Разбирам смисъла
и горестната гордост
на дедите.
И оня дух
извечен на кръвта ни...