автор: kasiana

Бяха изминали години от изчезването на Код и Леда Ердеро на загадъчната Зевона.
Не само звездолетите, но и видеолокаторите не можеха да проникнат на нея. И ето, вчера, най-неочаквано Плири бе успяла през някаква чудна пролука да види отрязък от тази планета, заедно с разигралата се сцена, която толкова я бе впечатлила. Плачещото момче и уродливият грамаден синьозелен мъж, без коса, с някаква антена на главата – бяха погълнали вниманието на момиченцето и то не забеляза нищо друго. Сега чакаше с нетърпение пред екрана.
И ето, след няколкоминутно пиукане , светлинките заиграха ритмично и една синьо-жълта точка започна да расте, да изпълва екрана и не след дълго Плири видя красива гора, планини, езеро… И чудни цветя край бистра река.
Татко Тим превключи диапазона. Картината рязко се промени и Плири видя на екрана да израства някакъв мрачен град. По улиците му се движеха същества, подобни на мъжа, когото Плири бе видяла в малкото екранче на видеолокатора си. Всичките – синьозелени, грозни и уродливи.
Близнаците проверяваха къде точно е пробивът на щита.
- Квадрат В/4/М !- почти едновременно извикаха те.
Професор Кол се върна от лабораторията.
- Тим, първите образци са готови – каза той. – Това ли са зевонците? У-у-у-у….., природата е била жестока към тях!
Плири се гушна до баща си. От разговорите на възрастните бе разбрала, че се готви полет до Зевона. С новото откритие на космолозите.
- Татенце, ще вземете ли и мен? – обгърна тя с нежни ръчички шията на баща си.
- Ще помислим, Плири…Кол, поеми компютъра – каза той на приятеля си, - отивам в лабораторията.
Плири не се стърпя:
- Каква е формата на телепортьорите, татко?
- Това са течни лещи, които, капнати в очите, заемат място - най-близо до командния пулт – мисълта. Хайде, сега вървете с мама в кабинета ми да си починете.
- Ловис, Корин – спря се той – направете възможно най-точните прогнози за живота на Зевона.