автор: iliyan_troyanski

Ето, аз дишам, работя, живея...
Никола Вапцаров

Аз живея тъй,
както на мен ми се нрави,
но епохата властно над мен се изправя,
и повдигнала вежди, ме вика по име,
под око ме поглежда: „Ела, назови ме!”
През живота си кратък едва ли ще видя
как епохата някой ден ще си отиде,
и без име във времето ще се зарее –
зла епоха на обречени и злодеи.

Нямам друга епоха и тази обичам.
Аз за своята болна епоха милея,
но немея пред нея – та как се нарича
зла епоха на кръв и велики идеи?

Аз не искам да влизам със нея в конфликти,
но епохата нагло ме предизвиква,
и откакто се помня, със нея на “ти” сме –
тя ме вика: „Ела!”
Аз отвръщам:
– Иди си,
епоха на кръв и велики идеи –
епоха на подвизи, пирове, смут и
на толкова страх, пред какъвто немеят
делата на всички злодеи прочути,

епоха на кризи и твърди устои,
на тих героизъм, палячовска страст,
епоха на страшен морален застой,
на птици в окови, палачи на власт,
на свещоливници, иконопродавници,

на проповед с меч, а в олтара – дискос,
на братоубийци, детеудавници,
на кучешки лай и картечен откос,
епоха на масов ентусиазъм,

масови празници и екзекуции,
масова липса на всякакав разум,
масова лудост, революции,
масови комуникации,
самоизмами,
дебелоочие,
липса на слух...

Епоха на масите.
На слабата памет,
на дивата алчност и болния дух.