автор: zinka

Във храстите ли шумна,
дъждец ли заръмя,
сълза ли плиткоумна
от мене изваля ?

- И за какво ?- кажи ми,
ти, ветре- духовит
в сърцето ми - обида!
И гняв стои, забит !

- Сама си си виновна ! –
ветрецът прошумя.
- Със шарената стомна -
да тръгнеш за вода !

Поточето клокочи,
горичка шуми -
и ти забрави, прочее,
че вълк в гората спи.

Захвана да подпяваш
омаяна, в захлас -
и ето жертва стана
на хищника от раз..

„Защо пък да се пазя-
от вълчите очи” -
мълвеше, и за тази
наивност заплати.

Със Шапчица червена
да беше в тоз момент -
направо бе за сцена,
госпожице – левент !

Сега недей подсмърча!
Поука си вземи
Усмивката му вълча
за спомен запази.

Ловец от тук ще мине
дори да не е днес -
Вълкът ще се спомине
или ще е в кафез.

И повече със стомна
не тичай за вода !
Тече, макар и скромно
и вашата чешма .

Тъй вятърът ми каза
и аз се укротих,
и стомната зарязах,
и от чешмата пих!

А в храстите пак шумна
и аз надникнах пак -
а там /ех, как ми хрумна / -
следа от вълчи крак !