автор: nadana

/на Хр./

Когато ме прегърнеш твоето вчера
догонва моето утре и го приласкава,
дори часовникът забравя да отмеря,
прегръдката ти щом ме приютява.

А погледът ти е вълшебно наметало,
с което във принцеса ме превръщаш,
тогава моят поглед става огледало,
за принца при когото ще се връщам.

Когато ме целуваш сякаш е за сбогом
дори и дъх във тялото ми не остявяш,
а моите устни жадно търсят нещо свое,
забравено във миговете на наслада.