автор: mattea

Отчаянието на понеделника -
още една седмица идва.
Но не по-различна, не по-различна.
Навън се стелят парцали мъгла,
а музиката на офиса плува:
между разхвърляни маси,
чаши, студени кафета
компютри, монитори, хора и мишки...
разкъсани нишки.
Понеделник -
ден първи от новото летоброене.

Искам да счупя всички чаши от масите
искам да затворя външната врата, отвън,
да забравя за клетви,
задължения, отговорности...
Нека да не е зряло
смислено или логично.
Революция, еволюция, всичко.
Колко често трябва да сменям
местата си с други
за да се чувствам на място?
Търся прозорец в прозорците.
Търся отвор,
през който душата да диша.
И пиша.
Една седмица повече...