автор: den i nosht

В утрото
не те открих
в моя стих...

Няма те
и в първото кафе...
Къде си ти, къде...
В гъстата мъгла,
малък светъл лъч-
сега!
Това си ти!
И малки стъпки
по снега-
към мен вървяла си
в ноща!
Пак излизала си
на брега...
Искала си-
в този ден
да си при мен!
Ела!
Аз ще ти разкажа
за брега...
По него
цял живот вървях-
не влезах в грях...
Вървях и пях.
Слънцето –
през бурите видях!
Сиях!
Зная-
търсиш моите следи...
По тях върви-
животът няма да ти измени.
Ще познаеш мъка,
но и много страст.
Ще обичаш до захлас...

Знай, боли!

Виж-
утрото блести...

Изживей своите мечти!


06:31 17.03.2009