автор: Si

...
Намокри се пианото
и спря да свири.
Клавишите, отдавна
скърцащи под моите ръце,
замлъкнаха (завинаги?) ...

И само аз останах
да правя панаири
в града, във който
се родих, живях и свирих.

Пианото погълна жадно
чаша със вода...
Стъклата, дето
паднаха на пода,
стъпках ги с крака
и после дълго
мойта кръв кипя
за музиката,
дето не изсвирих.

Панаири.