Жена съм аз за утрото
в зениците на мъж
усмихнат...
Мечтите ми миражите
не гонят, а кротко
в топъл миг, в обятията
на нощта притихват…
Аз своя кръст и свойта
орис нося –подобно цвят,
за пчелен мед
разцъфнал…
Вървя в зората слънцекоса
с усмивка… И живота
с обич вдъхвам…
А в мен си шепнат
тихо влъхвите,
че пак са ме дарили
с ден блажен…