автор: perko

Интелектуалец!
Що за животно е това? В съзнанието ни интуитивно изниква образът на онази знаменита скулптура на Огюст Роден – Мислителят... седнал на камък, подпрял брадата си с юмрук, гол и замислен дълбоко. Това ли е наистина мислителят-интелектуалец? Едва ли! Най-малко по две причини. Първо, голотата му е фактор,насочващ мислите му очевидно към онази добре известна посока, за която се знае, че не е необходимо чак толкова да си мислител. Но което е по-важно – един истински интелектуалец едва ли би издържал в толкова дълго неподвижен, па макар и замислен в такава свита поза. Истинските мислители са обладани от поривите на движението и всяко по-дълго застояване в определено състояние автоматически ги превръща в аутсайдери на мисловния процес.
Интелектуалец е онзи индивид, който чете книга, дори когато времето вън е прекрасно или по телевизора показват Манчестер Юнайтед и Лвърпул. Той отдавна е осъзнал, че на този свят има и други интересни нещица, освен жените. Днес, когато по-съществената част от човечеството продължава да мисли, че интелектуалец е мръсна дума и че интелектуалците – това са паразити, изработващи единствено съмнително необходимата култура, в крайна сметка интелектуалецът е субект, който все още мисли за хората с по-добро чувство, отколкото самите те за него. И напразни са усилията на голям брой псевдоинтелектуалци, убеждаващи ни, че е достатъчно само условието да не гледаш телевизия, за да те е причислят в обществото на високочелите.
Анализирайки поведението на интелектуалците в обществения живот, можем да кажем, че то твърде силно ни напомня поведението на децата – шумът, който те вдигат около себе си много често дразни обществото, но пък затаеното им мълчание предизвиква у околните силно безпокойство. От това мълчание се плашат неистово дори и партиите. Ето защо, няма нито една, дори и най-омерзена политическа сила, която да не намери своите интелектуалци. Може би по тази причина за всяко определено общество процентът на интелектуалците е константна величина. Така, както и процентът на неграмотните, макар че в последно време неграмотните поне се научиха да четат и да броят. Пари, естествено...Всъщност тук му е мястото да кажем, че за интелектуалеца отсъствието на пари не е белег за култура. Така както и присъствието им.
Знаем, че за един съвършен цивилизован индивид главната задача се състои в откриване на методи и форми, обезпечаващи покоряването на обкръжаващия свят. Интелектуалецът няма необходимост да покорява света. Той е призван единствено да обича този свят. Ето защо много често не може да бъде разбран от нормалните човеци. И затова средностатистическият индивид по-скоро отъждествява наличието на интелектуални белези в околните с присъствието на такива определения пред имената им, като инж., доц., проф. и т.н. Всъщност нека се съгласим все пак, че званието „професор” не отменя правото на субекта да се счита интелектуалец. Често се наблюдава и противоположното – когато даден субект има завършено висше образование, ама няма средно. За такива хора най-безобидното в този случай да имитират доброволно изпростяване, с оправданието, че си спестяват обидното прозвище „интелектуалец”.
Както и язвително да говорим за интелектуалците, трябва да се съгласим, че без тях светът не само е скучен, ами и невъзможен. А на тези, които произнасят думата интелектуалец с отвращение и които по-скоро я възприемат като белег за нетрадиционна сексуална ориентация, може спокойно да се вметне: „Уважаеми господа, ако не ви влече нито една наука, ако музиката на Бетовен или Пинк Флойд не може да запълни така вашият душевен мир така, както го правят Слави или Азис, ако не различавате десетичния логаритъм от натуралния, ако сте убедени, че Алексей Толстой е син на граф Лев Николаевич Толстой – смело вървете в политиката! Там такива като вас ви очакват...”