автор: vanilin

Колко ми остава още в броеницата на дните?
Ще изтлеят мойте мощи с почвените паразити...
Днес от делник до неделя, от заплата до заплата,
тялото се разпределя... Ощетена е душата...

Затова не го и жаля – като в някаква барака,
в тялото ми се търкалят сто пожизнени мерака!...
А душата... Ах, душата!.. – Тя е толкова ранима!...
Ще дочака пак преврата, – както зъзне всяка зима...

Ще си полети на воля, малко ще си отпочине…
Само за едно се моля – в здраво тяло да премине!
И в колибката си нова тя безпаметно ще ревне,
за да е за кръст готова, за уроците си древни...