автор: milcho

или Министерско шушукане


Декември 1985 г. беше знаменателен. Бях пълен с енергия и готов за нучни подвизи, за да покоря света. Един лъчезарин наивник - такъв бях тогава, а и сега съм си такъв, но съм по друг наивник. Навършил бях току що 40 г. и ми се уреди въпроса да получа покана от организаторите да участвам в Световния Астрономически конгрес в Индия, заедно с двама колеги, шефове, от института в който работех в БАН.
Независимо, че БАН отказа да проведе предишния конгрес по Астрономия у нас на МАС (Международния Астрономически Съюз) през 1982 г. и с това го постави почти пред фалит, неговия нов Генерален Секретар д-р Ричард Вест, беше благосклонен към нас и ни дадоха 3 стипендии – скромни, но важни, като аргумент БАН да ни купи билет за самолет и да потеглим за Индия, като Александър Велики. Освен нас (имената на моите двама колеги за сега няма да споменавам), в Индия срещнахме още един българин, талантливия млад студент Димитър Съсълов, който от неотдавна се беше преселил в Канада, и после от там в САЩ – в Харвард. Споменавам го отделно да се изфукам, понеже той сега е световно известен астроном, директор в Харвард и за мен е чест да го познавам лично и да му се радвам и да се чувствам страхотно поласкан от неговото внимание и коректност. Когато при моите редки визити там ме кани на обяд в Ресторанта на Харвардския Колеж – един страхотен ресторант, за който той обича да се шегува – това е, казва, нашия “студентски стол”...

Пътувахме до Ню Делхи с прекачване в Кувейт. До там имаше авио-линия на БАЛКАН и от там трябваше да вземем британския авио-лайнер “ТРИ-СТАР”, който да ни докара до Индия. Помня това мое първо далечно пътуване почти по часове. Толкова ме впечатли, че съм разказвал тия мои индийски-истории многократно, но сега ще ви разкажа само за краткия престой в Кувейт, прекачването на другия самолет, неочакваната среща с посланика ни там и други неща.

Кацаме в Кувейт на едно страхотно летище, като европейските и се нареждаме на опашката за паспортен и митнически контрол. Имам всичките нужни ваксини, за всички южни и тропически болести – т.н. жълта книжка. Предупредени сме и да на пием вода от чешмите - в Индия, понеже имала бацили и амеби и ако го сторим ще видим какво е това нещо “рядкото голямо щастие”. Затова аз си нося, “лекарства” 3 бутилки “Плиска” в една бежова чанта и още една бутилка водка “Столичная” за дезинфекция, за всеки пожарен случай. Ама тя е в другата ми чанта която давам на багаж. И след като си взимаме багажа т.е. чантите и минаваме паспортния контрол и чакаме на опашката за митничарите, при мен се доближава един от екипажа, на самолета и ме пита най-любезно: -Нали не носите алкохол в Кувейт, казва. Аз се усмихвам и казвам не, аз пътувам транзит за Делхи. –Ама нали ще влизате – ще спите в Кувейт, ме поглежда той, и улавям тревога в очите му. Да казвам 1-2 дни ще сме тук в хотел "Холидей ИН", така ни е поръчан билета, но коняка ще си го пазя за Индия.
Слушай, казва ми той, ако те хванат с алкохол на митницата, ще стане международен скандал, ще те арестуват, за контрабанда, ще те съдят и ще видиш Индия през крив макарон. Е и кво да правя сега, го питам. А той подсилва краските, а тук казва на такива като теб престъпници им режат и дясната ръка. При такава перспектива, веднага се отправям в близката тоалетна от естествени напъни, и гледам къде там да се отърва от 3-те шишета с коняк. Оставям ги долу до един ибрик и излизам да си измия ръцете, като Пилат, но там е моя черен ангел, който ме глада и се хили ...
Аааа казва, ама ти казва не видя ли видео камерите, - сага я загази брат. Вече те записаха и няма прошка за теб. Призлява ми. Връщам се и пъхам бутилките, обратно в чантата и излизам като на заколение в коридора, блед както платно. Чакам си реда на ешафода на кувейтската митница. Внезапно до мен се доближава един стегнат не висок господин, с връзка и ме пита: -Нещо лошо ли Ви е, казва, другарю. Гледам го- не е от нашия самолет понеже носи някаква табелка написана на арабски, но говори перфектен български. Да, изповядвам се, не ми е добре. Нося няколко бутилки коняк, и си мислих, като съм транзит, че няма да ми правят проблем, но тук един от екипажа на Балкан ме довърши. Сега чакам да ми отсекът дясната ръка. И да ме депортират като “контрабандист”. И в България после да ми светят маслото.
Той се усмихва. Дай казва тука чантата, ще ти я върна в хотела, аз съм от тукашното посолство и мен няма да ме проверяват – имам дипломатически имунитет. В ушите ми вече бият празнични камбани, като на възкресение Христово. Поглеждам моя ангел спасител и наистина той май има ореол...
Взима чантата ми и изчезва в тълпата към изхода. Боже, тогава се сещам и за бутилката водка в другата чанта, но вече е късно. Ех, казвам си за една бутилка, може да не толкова тежко наказанието. Ще ми ударят 25 тояги на голо, но все пак ще се довлека по корем до заветната Индия. После се оказа, че моя Ангел-спасител, е бил самия посланик на България в Кувейт. Пътувал съм доста и съм бил в доста наши посолства, но като тоя наш посланик, бивш ремсист, от квартал Мошино на Перник, по свестен не сам виждал.

Слагам на тезгяха пред строгия кувейтски митничар, чантата с водката, закътана в дрехите ми за да не се счупи и вече съм в неговите лапи. Оглеждам се дали някъде в ъгъла има тояга, с която ще ме налагат публично. Няма такава. Митничаря ловко пъха ръката си в чантата, гледа ме в очите и пита
“До ю хав Ал_кох_ол....”- “Нот ани о(й)л” мрънкам аз и се правя на ударен. Той набарва бутилката, държи я, и не си измъква още ръката, нито пък вади на показ бутилката. Гледа аз да се срина и да си призная сам. И тогава... да ме почне по кувейтски. Аз обаче, съм вече опарен от срещите с наши родни митничари (и съм получил хубав урок) и съм готов да отричам, всичко дори да ме изправят пред съда на Световната йезуитска инквизиция и да ми питат: -“Защо Вие нещастнико Милчо, твърдите, че има петна на Слънцето” – Не сам аз, ще сричам и отричам, той Галилей е, той пръв ги е видял, макар че, Ваше Височество, ако се вгледате в отраженията на слънчевите кръгове на пода във Вашите катедрали и с просто око, поради ефекта на “камера обскура” се виждат петната слънчеви. -Млък, казва той, нещастник такъв, да не ти пална фитиля като на Бруно! И млъквам и мълча като, на полицейски разпит у нас преди 9.09. и като пред зъл данъчен чиновник след 10.11. Кувейтеца ме поглежда с уважение, побарва си мустака и ми кима да минавам!
Не ми се вярва, че съм отървал кожата и боя.
Вземам си партакешите и излизам от Аерогарата. Там ме чакат моите колеги е една кола от посолството, която ще ни закара до хотела.
Поглеждам нагоре към небето. Боже казвам си, Аллах е милостив!
Но виждам само мачтите на двете Кувейтски кули, проектирани от някакъв югославски архитект.(Тогава все още имаше такава мощна “неутрална” страна наречена Югославия. ... (Следва)

Милчо КИ.

София 2009-03-14 7:55 ЕЕТ
Ано, ти първи коментира онова за “Езика”
и на теб се полага туй нещо.
Имаш от мен и едно “Министерско шушукане”!