автор: mi_me_to

Приший си крило,
когато
окапват миглите на времето
и увисват на мост
от прекрачени измерения.
Скрий очите си,
когато
са в дуела чакане
на спирка за нечии живот.
И ако
вените разкъсани за бряг
ти измерват сянката
сутрешния монолог на слънцето
протича следобяд
и тази клечка кибрит не гори достатъчно дълго...
Време много
в дисциплини за любов.
Фалш старт.
Да опитам ли отново...
Имаш ли крило
отляво
когато празнотата разтяга ъгъла си
до ония сън за вярност
които не приспиваме сами
с положените длани,
хвани ме ...да вървим.
...
Имаш ли крило...
Да, аз ти дадох.
Лети за да ме срещаш, любов.
Ей тук съм.
В твое ляво
с клечка кибрит...
и една сълза...