автор: nikolai4o

Със най-небрежната осанка и най-безбрежните очи,
прелистваше едно, безплатно, издание „семейство и мечти”.

Повярва си до смелост и до болка, във плиткия си доколенен свят
Запретна крачоли, направи платноходка и хвана вятъра във плат.

Обеща си в лодката да вземе, малката си още, бъдеща жена,
Лапад, шал и люляково семе и свойто детско чувсто за вина.

Нозете му събраха страшна сила, ръцете си протегна до предел
на обозримо морско дълбосиние, и превърна смисъла във самоцел.

Презареди със вяра във добрия Господ, наточи сабята и се прости
със данъка на лютата си похот. Кръвта му се превърна във мечти.

Погълнат от безумно вярване, издигна се във полета на албатрос.
И пя за ветрове, за смърт, за падане. Полумъртъв, полужив и полубос.

И тръгна! Усмихна се, прекръсти се през рамо. Забави се за миг.
Погледна ме, насмигна, с ръка помаха само. И хукна с нечовешки вик.