Най-искрените стихове в нощта ми зреят.
Като браздулици се сцеждат през съня…
И ме събуждат, за да оживеят
на опнатите струни
на деня…
Най-верните приятели със мен не плачат,
но в радостта ми от сърце ликуват…
И нека в пролетта ми гарваните грачат…
И те със мене
ще зимуват…
Най-силната любов е любовта ми към земята,
в която като дюля в есенната длан ще капна…
За да набъбне нова пъпка в тишината…
и кръговратът ме повтори
в цвят внезапен…