Силуети в мъглата.
И аз …
Срещу тях-
към нищото тръгнала…
Кой изтръгна от мене смеха,
който режеше
звънко тъгата ми?
Кой ограби мечтите?
И вярата?!
И душата ми
с плява препълни?
Падат в мене
стоклюните мълнии
на въпроси –
по-гневни от лава…
Силуети в мъглата.
Забравени.
Запокитени.
Нищи
сред нищото…
Но защо,
алергично изприщена,
аз душата си болно
разнищвам?!