автор: 4a4e

Майска вечер
след дъжд
по хавлия.
Лудо бликнала зеленина.
Мокър, забързан чадър
към очакване,
спряло
в средата на пътя.

Малък град,
подземно кафе-
точен разговор,
още по-ясно мълчание...
Вик на ранено сърце:
"Не се влюбвай!"

Уморено огнище
между панелни стени.
Гневен въглен в средата.

От докоснати пръсти - искри!
Отдръпни ги - ще запалят Земята!

Няма място даже малък огън да стъкнем.
Няма време - скоро ще мръкне.
Край пътя за миг приседни
да превържем досегашните рани

и да тръгнем - пак неразбрани!
А страхът от бъдеща болка
да крещи във ушите ни:
"Не се влюбвай!"

Но как!?