автор: Pepita

Ние с теб нямахме нашето лято,
ала имахме нашата есен.
Любовта бе там , някъде в жълтите листи
и чакаше нас със ръце да я стоплим.

Бяхме все двамата- огнено влюбени
Вплели в косите си есенни листи,
а в сърцата ни бе любовта.

А любовта е така неестествена.
Идва, побърква те и си отива.
Тя- любовта е като кратката есен.
Сезон между лятото горещо
и зимата студена и изпълнена
със спомени.

Любовта ни, къде е сега?
Там някъде в жълтите листа,
под голите дървета
Скрила се е и ни чака.
Но някой друг я срещна преди нас.
Отне ни я, отне ни нашата
есенна, кратка любов...

Ние с теб нямахме нашето лято,
ала имахме нашата есен-
сезонът, в който любовта е кратка.
Най-краткият сезон
С най-много спомени...

Ние с теб нямахме нашето лято,
ала имахме есенна нежност.
Тя бе кратка и вечна
и истинска.