автор: pavl64

Любовта ни-
любов между два бряга
потрепва премръзналия пулс
на сърцето
въздишка от заскрежени чувства.
Препъвам се в безлюдните сипеи
на времето
суетни звездите намигат.
Съдбата се присмя
безсмислен укор на вечността.
Смехът се препъна в разпилени думи.
Потрепва премръзналия пулс
на нощта.
Открийме! Улови стъпките ми.
Оплетиме в мрежа от чувства.
Сега.

Утре вече е късно.