автор: angar

Критиците изпаднали в амнезия –
забравили какво е туй поезия!

Ами сега?
Сега какво да правят –
с такъв проблем как могат да се справят?

Не се ли справят, зле ще си изпатят!

И те измислили: критици да разпратят,
които,
ако някъде поезия открият,
и има начин как да я добият,
да я доставят в ето тоз салон
и тук ще я държат за еталон.

И появи ли се отнякъде поет,
ще вземат ред от него,
или два, или куплет,
и с еталона като ги сравнят,
да могат обективно да решат:
това поет ли е или не е поет!

И няма нужда
да се ходи в Полинезия –
България е пълна със поезия!

Във Рила, в Пирин,
в Странджа, в планините –
тя е във въздуха и по крилата на орлите;
във равнините –
над вълните на житата се люлее;
в реките, в бистрите води на езерата грее ...

А времето е било посред лято.

Поетите, известно е,
се дърлят яко,
ала критиците са дружно ято!
Събрали се, умували, кроили,
и след това като един решили:
поезията, има ли я, ще е само
във езерцата покрай Ропотамо!

Решението взели са, и ето:
пристига групата им край морето.
На пясъка на плажа се съблекли
и две недели яката се пекли!
Все пак, в деня, преди да си заминат,
решили и край езерцàта да наминат.

А в езерцата лилии цъфтят!
И бели лебеди в водите плуват!
Пчеличките жужат! Орли кръжат!
Люлеят клонки дъбчетата млади!
Свирукат птички и звънят цикади!
Поезия!

Такова чудо още невидели,
критиците стояли онемели!

Но най-големият критик казàл:
- Да не забравяме, че сме критици
с модерни възгледи, а не лаици!
Поезията ще я дирим в дълбините -
тя всякога е скрита за очите!

Към дъното
на èзерцето задълбал,
и буца кал от него изкопал.

Завили тази кал
в торбичка от найлон,
натварили я на един фургон,
и в София, в въпросния салон,
са я поставили за еталон.

***
Прятелю, това щом прочетеш,
уверен съм, че сам ще разбереш,
защо най-талантливите поети
от критиката ни са неприети,
а вечно се лансират там и тук,
които пишат стихове-боклук!