автор: kasiana

Тим бе учил физика и химия, познаваше до съвършенство биогенетиката, бе отличен конструктор, занимаваше се със свойствата на кристалите, астрономията бе негова страст, увличаше се по реакциите на живата и неживата материя и какво ли не още.
Плири се възхищаваше на познанията му и постоянно му задаваше въпроси, защото знаеше, че те няма да останат без отговор. Обхваната от необичайно напрежение, тя и сега не се стърпя и попита:
- Татенце, какво ще правим тук?
- Нали си сънувала, че космосът е в опасност…
- Но това е само сън…
- Разбира се, но нека проверим кой или какво смущава съня ти, мило дете.
Бяха стъпили на подвижна пътека, която бързо ги отведе до сградата на космолозите. След миг бяха в Голямата синя зала.
Плири бе идвала тук неведнъж и вече нищо не я учудваше, но винаги ахкаше, когато на огромния екран видеше очертанията на далечни планети.
Посрещна ги професор Кол.
- Вие какво така и тримата наведнъж идвате? Тим, нали от утре си в отпуск? Плири, ти май пак си сънувала нещо? – каза той, като щипна весело момиченцето по бузките.
- Позна, - отвърна татко Тим, който вече бе включил супер-компютъра. По екрана му, който заемаше цялата стена в залата, запрескачаха светлинки. Те ту проблясваха като пъстроцветни точици, ту се гърчеха змиевидно, ту се появяваха думи, словосъчетания и числа, отговарящи на запитванията на бащата, който така бързо работеше с клавиатурата, че Плири се зашемети.
- Истина е! – изпъшка след малко той. – Кол, Плири е сънувала, че Космосът ще пламне и причина ще бъдат проклетите обитатели на Зевона. Те ще започнат космическа война…
Професор Кол пребледня, но бързо се овладя. Тим продължи:
- Ето, компютърът го потвърждава. Космосът е изправен пред невиждано досега бедствие. Но от какъв характер е опасността? Пише само, че ключът на загадката е на Зевона.
Плири не разбра много от думите на баща си, но ù стана ясно, че ще се случи нещо лошо, че нейната скъпа Орлеина няма да съществува, че няма да ги има татко Тим, мама Мирти, близнаците, Гермина, Кабака, баба Танита…,че Космосът може да стане безкрайна гробница на безброй светове… Сякаш четеше древни предания. Тя скочи, обви ръчички около шията на баща си и изпищя:
- Татенце, не искам Орлеина да загине! Спаси Космоса, татенце! Ти можеш, ти всичко можеш…Потърси приятели от други Галактики, призови ги на помощ, моля те, татенце – проплака Плири и припадна в ръцете на Тим.