Всяка сълза
разяжда земята ни
и ями ще сториме,
като входове адови.
Ще страдаме плачейки
и молейки милост,
да дойде по-скоро
края Ахилов.
От дъното черно
ще възкресим омраза,
болка безмерна
и стара проказа
и ще бъде пак
тъма непрогледна
в живота на Една.
Не пресъхват сълзите.
Ехидни усмивки
предизвиквам у вас..
Но аз ще крещя
Ще повтарям…
„Спрете сълзите”,
с последния глас.