Самотен старец.
Спирка. Нощ…
Шофьор и автобус.
Дузина пътници.
И аз сред тях…
Дървета голи –
от фаровете
осветени.
Един невидим
хоризонт
под звездния
и леден купол…
Писука в мен
самотна птица!
А в шепите си нямам
ни троха,
ни капчица вода,
ни къс небе –
глада
и жаждата,
и волността ù
да заситя…
Пътувам с прашния,
раздрънкан автобус.
Среднощ…
Изгубила надежда,
че ще съмне.