Той я стисна здраво.
Като шепа пясък,
или просто като зрънце.
Искаше я. Толкоз. Не наясно,
че в ръката си
е стиснал слънце.
И през пръстите му
клонки ще протегнат
ласкави филизи обич,
и роса от нежност ще заронят,
живи от любов.
До невъзможност.
Той я стисна здраво.
Като сламка.
И не чу изплашения крясък.
И изгуби дъх, като удавник -
тя изтече...
като шепа пясък.