автор: kasiana

Този сняг – трепетликови листи!
Като сватбено падащ воал –
идва тебе и мен за пречисти,
до кристалче дъха си отдал

И вървим по пътека позната.
Топъл спомен тупти под снега.
Побеляла мъдрува гората,
кротко враснала стволи в брега.

Сякаш сън – тази снежна безбрежност
ни преражда – по детски добри.
Птица литна. И ръсна небрежно
тънък сноп белокрили искри…

И забравили пролет и лято,
за ръце в снегопада вървим.
Колко чисти сме днес със земята!
Колко чисти! Без маска и грим…