автор: kasiana

Буйна и весела, аз ли съм, Господи!
Слънчева, трепетна и ненаситна
да съм безкрайно дълго на поста си
и със живота да се изпитваме.

Аз ли съм тази млада несретница –
с тъмни морета в луди зеници,
дръзнала да си бъде сама обесница
и да откърши клона със птиците…

Аз ли съм? Или е моята двойница,
тайно живяла в мен – неродена,
дето не даде да стана покойница,
дето разсърди кръвта ми във вените!

Аз ли съм? Сън ли бе? Спи календара,
тихо отсява велики дати…

И мойта малка драма изгаря
в една далечна нощ на земята…