автор: hristam

Пазех те. От себе си те пазех.
Даже храм ти построих в отломките.
В сенчестите стъпки на омразата
плахо тлееше любов. Иконно.

Късах те. От себе си те късах.
И болеше - разгневено и утробно.
А мълчанието ми поникна в писък
и отекнах в теб камбанно. И отровно.

Исках те. За себе си те исках.
Но имах само думи. За прощаване.
И всичките - за тебе. До поискване.
И твоите - за мен. До оцеляване.