автор: Pebble

Аз ще напиша завещание-
последен списък със напътствия,
последен проблясък на желание
да ти напиша всички недоизказвания.
Непокътнати са мойте чувства
и в сърцето ми не е пусто-
имам още много да ти давам...
Завещавам ти едно сърце,
една затихваща младост,
една душа- олекотено перце,
омекотено с мъдрост...незатъхващ звън...
Завещавам ти моето старание,
моето желание да бъда по- добра,
колкото и малко да ми остава,
колкото и силно да ме вика изнемогващ сън...
Завещавам ти едно обещание-
една клетва, че бях твоя в утрешния ден,
а ден тоз непроменен, студен , обременен.
Това е то- моето ежедневие- аз живея в бъдещето,
и то посвоему е красиво, но неясно,
а тебе то те плаши,
затова ти пиша завещание-
проблясък на желание
да ти дам сигурност, да ти кажа,
че съм твоя и ще бъда твоя
и пак ще те обичам и ще ти давам
дори и да ме няма...
Обещавам,
че ще те обичам и утре
...себе си ти завещавам...

Ето това е всичко на що държа,
написах го - сега остава да умра...