автор: tinytitch

Две половини.
Червена и бяла.
Висят на стената отсреща.
Някой ги хваща и ги разглежда.
После ги вързва на възел.
Безгрешно.
Тръгвам по бялата лека пътека.
Здраве и обич.
И болка.
Казал бе някой, че само човекът
може да страда
за прошка.
Ти ме поемаш във теб отмаляла,
сгушена в капка-сълзица.
Как да ти кажа, че вече съм цяла
и съм във твойта защита?
Няма да кажа от страх, че те имам
и се страхувам за мене.
А ако възелът някой развърже-
ти ще научиш
последен.