автор: valchebnica

Още е зима – бяла и шапчена,
закачулена и ръкавичена,
ала се гушат без страх до оградите
първите нежни кокичета.

Капят върху им нахално капчуците.
Настръхнал врабец, виж го как перпели,
запазил си място в един от улуците,
причаква мързеливо жужащи мухи.

Локвите съхнат. Ледът изтънява.
Стопи се отдавна човекът от сняг.
Денят се разтяга, нощта омалява –
почти равноденствие пак.

Още е зима – календарът го казва,
но към пустите ниви и празни лехи
усмихната пролет омайно показва
игличено-сини и топли очи.