автор: kasiana

Все те търся. А тебе те няма.
И тревогата в мене тупти.
Сам остана със своята рана.
А подлецът високо лети.

Може някъде с болка стонога
да се луташ, приятелю, днес.
Юда скита с предателска тога-
анонимен, без лик и адрес.

Скрито пъплят в подмолите раци-
не обичат те буйни води.
И далеч от небесните знаци
острят щипци за чужди беди.

Други режат крилете на птици
и кълват ги със завист и злост.
И бодат им до болка зениците-
ненадейно, със рибешка кост.

Но защо ли мълчим всички ние,
а в душите ни силно горчи?
Малък Юда навярно се крие
уж в добрите човешки очи…