автор: meiia

Изпяха ми лебеди бели
прощалните песни,
а аз се заслушах с тъга
в шума на морето.
Свободна съм. Насбогувана.
Сега ми е лесно.
Не очаквам, не помня,
не си усещам сърцето.
В мене приливът носи
пълноводие лунно
и със отлива взима
всички мои проклятия.
Помня само, че те обичах!
Безумно! Но е минало.
Днес е бъдеще. Възкръсвам
след всичките ти разпятия.
Потопът отдавна е в теб.
В мен ковчегът на Ной е.
Ще населя душата си
с нови, светли знамения.
В мен умира страхът от
нелюбовта. Вече покой е.
Събуждам се. Насбогувана.
Без теб и вечните си съмнения.