автор: kasiana

Аз съм чудна, незнайна Вселена-
пълна с обич, със слънце и плам.
В летен миг от любов сътворена-
като стих, като песен и храм.

Свирят в мен многострунни китари.
Нестинарски гори ме нощта.
В мен на пристан са звездните гари…
Кой ми всичко това завеща?

Кой нашепва ми ритми и рими
и будува със мен до зори?
Кой ме води по стъпки незрими
през полета, села и гори?

Кой ме вдига по нишка сребриста
и люлее ме в звездния кош?
Кой ме прави блажена и чиста
даже с пукнат във джоба ми грош?

Аз се питам… А отговор няма.
Тайна някаква в мене живей.
Неизвестна Вселена, голяма-
в мен се ражда, ликува и пей…