автор: roza1

Раздавачът на мечти
умори се да върви
по пътища прашни.

Пощальонът коленичи,
усмивка от никого
така и не получи.
Реши да сбира спомени,
да напълни в торбата
щастие със стара дата.
Изправи се и продължи
Затърси спомени с очи.

Парченца от живота,
цветни стъкълца,
проблясвали в нощта,
прорязаха с ръба си
светлината на деня.
Умрели хвърчила,
някога високо летели,
като птици смели,
сега в прахта намери.
Измачкани любови,
от ласки полудели,
въргаляха се неми.
Той и тях намери.
На празна чаша стъпи,
разбита от приятел,
заби се в крака му,
не бе това очаквал.
А после много смях,
безброй измамни маски,
ненужни вече ласки,
декори от живот,
изпълнен някога
с любов.
Ранен и уморен,
омърсен и омерзен,
прегърби се от тежест,
захвърли си торбата.

Взе чантата с писмата.

05.08.2004