автор: valchebnica

Дали
душата ми пресъхна от издирване на точности?
Дали неточно времето измерих в полунощ?
Прегръщам с обич на бегом и все подтичвам,
а с нерешените задачи можеш да напълниш кош!

По план раздавам щедро и усмивки, и послания,
по предварителна заявка доставям спешно доброта,
но часовете се нанизват като низ пиперен
и блъскайки се непремерено ме тъпчат по крака.

Опитвам се годините оставащи да изпреваря,
да ги препълня, все да са наситени.
Не питам, Боже, време още имам ли?
Да се раздам докрая остави ме. После ще се питаме...