Пак съм там в онази стая
само по стени. Под - стена,
таван - стена; и стЕна
седнала до себе си
надувам си главата -
с хелий; и се лепя -
по пода. Безразлична
издишвам безтегловност
в дробовете на ъглите.
Свисти душата на зиг-заг
и се свлича на тавана.
Привидно кротко Аз седя,
невидимо изтръпнала.
Нагоре гледам изотдолу,
изпружила краката на ръцете си
и гледам се с ушите си
да се позная.
После ставам и на мястото,
останало след мятането
чисто, бяло, неотъркано
рисувам си врата.