автор: bibianchi

Имам нужда само от една торба -
толкова, колкото да сбере

усмивката ми
          /понякога със ъгълчетата надолу/,
очите ми
          /понякога сбрали малко сълзи/,
сърцето ми
          /ранявано,
                    разпилявано
                              и хиляди пъти сбирано/,
шепа приятели
          /които усмихват деня ми/,
щипка слънчеви мигове
          /сгряли душата ми/,
малко сънища
          /да ми напомнят да ги сбъдна/,
едно морско конче,
          заплело се в косите ми,
кръгло камъче,
          свряло се в обувката,
розов цвят,
          изсъхнал между стихове,
Четка за зъби,
парченце червило,
капка парфюм.
Готова съм за път...
          Нека обуя обувките