Летеше птицата по ръбовете на света.
Над океана див - сълза оголена.
Високо горе се люлееше безплътна
и унизително достъпна за ветровете.
Гнездо от кал и светеше.
Но тя летеше към едно сърце.
И падаше върху крилата на големи птици.
И пак летеше...
А беше ли тогава птица?
Беше ли тогава птица!...
Поетите единствени разбират,
какво е да превземеш океана
с две крила:
само в приказките
любовта се ражда
от морската пяна...
А там над мъртвата вода,
където не достигаше озона
и не оставаше следа
летеше птицата,
за да открие хоризонта.